РАЗШЪ̀ТВАМ СЕ, -аш се, несв.; разшъ̀там се, -аш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Разшетвам се. Кога се събудила гледа — Неда се е разшътала: мете, чисти, треби из къщи и наряжда, сякаш че е някой празник. Т. Влайков, Съч. ІІ, 272. Стрина Инка се зарадва много, .., разшъта се, сипа бобената чорба в една нова паница. А. Каралийчев, ПГ, 50. Иван закиха, разкашля се, заохка. .. Старата се разшъта загрижена около него. Г. Караславов, Тат., 203. Като превалиха великите пости, слънцето взе да грее над земята всеки ден. .. Между сухорляка се разшътаха съживени буболечки. Ил. Волен, ДД, 5. Па съ свекърва разшъта: / наготви гозби сякакви, наточи вино / червено / и си снаите нагости. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 333-334.